Кое смятате за най-голямото си постижение?
Че все още съм жива.
Каква е представата ви за пълно щастие?
Не мисля, че такова нещо съществува…но би могло да е тишина и спокойствие в ума и сърцето ми.
Какво е сегашното ви състояние на духа?
Хохо! Като при мощна турбуленция!
Какво е любимото ви занимание?
Да сънувам! И да чета.
Кое е най-ценното ви притежание?
Не притежавам нищо материално, което да е ценно. Ако подходя малко по абстрактно – способността ми все още да се смея.
Какво или кой е голямата ви любов?
Тийлк! Котаракът ни. Безапелационно той е най-голямата ми любов.(Аморе, don’t hate me, ти си ми най-голямата човешка, но Мацано Котани ми е най-голямата вселенска ♥)
Кое е любимото ви пътуване?
Обичам да пътувам – всяко едно може да ми е любимо.
Коя е най-изявената черта на характера ви?
Ведрото ми черногледство! 😀
Къде и кога сте били най-щастлив?
На морето, на брега, точно след залез слънце… И на едни поляни, с горски цветя, в полите на Витоша. Сама.
Какво ненавиждате най-силно?
Фалша, лицемерието и лъжата.
Кой е най-големият ви страх?
Че никога няма да си позволя да ми хареса играта, наречена „живот на Земята“. Или че в един момент ще ми хареса толкова много, че няма да искам да спра и точно тогава всичко ще свърши.
Коя е най-странната ви привичка?
Когато спя, ушите да са ми завити! 😀
Кой жив човек презирате най-силно?
баща ми. Въпреки че не бих го нарекла презрение. По-скоро най-ме отблъсква…
За какво съжалявате най-много?
Не съжалявам за нищо.
Какъв талант бихте искали да притежавате най-много?
Да пея.
Къде бихте искали да живеете?
Адаптивна съм – мога да живея почти навсякъде. Идеалното място би било до море и планина, тихо, спокойно и без хора наоколо. Само аз, Емо и Тийлк.
Какво за вас представлява най-голямото нещастие?
Да преповторя родителите си.
Кое е качеството, което цените най-много у един мъж?
Просто да бъде Мъж.
Кое е качеството, което цените най-много у една жена?
Просто да бъде Жена.
Кое свое качество най-силно не одобрявате?
Абсурдното си чувство за справедливост.
А в другите?
Фалша, лицемерието и лъжата.
Какво цените най-много в приятелите си?
Че не ме закачат.
Кой е най-любимият ви измислен персонаж?
За мен всички персонажи са реални. Но все пак вещиците и СМЪРТ на Тери Пратчет.
Кои са героите във вашия живот?
Емо. И понякога аз самата.
На кой жив човек се възхищавате най-много?
Не съм от хората, които се възхищават на други хора. Но творящите, без да вдигат излишен шум около себе си, определено са ми интересни и ми привличат вниманието.
Коя добродетел смятате за най-надценена?
Скромността. Но и всички останали. Преекспонирането им е довело да пълното им изпразване от съдържание…
При какви обстоятелства лъжете?
Аз съм кошмарен лъжец. Старая се да не го правя.
Кои думи или фрази са ви паразитни?
Ужас! 😀
Ако можехте да промените едно нещо в себе си, кое би било то?
Колкото и да е парадоксално дори за мен самата – не бих променила нищо.
Кои са любимите ви имена?
Моето – Амрита.
Как бихте искали да умрете?
Тихо, кротко и в съня си. (тук много хора биха възкликнали: „Е как, няма ли да се метнеш от високо?“ Да, но при форсмажорни обстоятелства! :D)
Ако можехте да умрете и да се завърнете като човек или вещ, като какво бихте се завърнали?
Не бих се завърнала! Но чисто идейно, категорично като котка. Домашна и добре гледана, живееща в къща с двор.
Девиз?
Не си падам по такива работи, но за целите на проучването нека бъде: „В поле от рози, аз съм диво цвете.“ 🙂
Доста любопитно изживяване се получи, докато минавах през въпросите. Опитах се да съм максимално кратка, което е нетипично за мен. Също така, видях черно на бяло нещо, което знам, но все пак оставаше само в границите на ума ми. Имах нужда да го видя извън мен. Да го погледна в очи. И това е фактът, че депресията ми никога не си е тръгвала. Просто си е сменила дрехите. И вече знам, че ще бъдем винаги заедно и това не е толкова страшно, колкто се твърди. Смятам, че в момента, в който опитомим детето в себе си и подтиснем онзи първичен стремеж за изследване, приемане и опитване, неизбежно изпадаме в депресия. Размерът ѝ зависи изцяло от собствените ни желания и нужди. И тя може да бъде доста полезна, ако я използваме отново за да търсим, изследваме и опитваме.
Така че, на моята стара приятелка с нов облик ще кажа само едно:
Welcome back, Mrs Anderson! I missed you! 😀
Този въпросник на Марсел Пруст го видях в блога на Тея и много ми допадна, та реших да се включа и аз. И с всички сетива препоръчвам виртуалното пространство на Тея – няма много такива места!
