Много му се искаше да е обитаем, оживотворен вулкан: предлагаше уютна топлина, приглушена светлина, завет и лесен и свободен достъп до него по въздух.
Докато си мечтаеше, тъмна сянка с разперени крила премина отгоре, над излизащият от кратера дим, и се приготви за приземяване върху му.
Едно дете наблюдаваше от прозореца на стаята си отсрещния покрив и се чудеше: „На гълъбите не им ли пари на крачетата, когато кацат върху пушещите комини…?
из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева