Честитейки със закъснение рожден ден, се замислих колко рядко съм в час за събитията… Каквито и да са: на приятели, локални, световни – всякакви. Отчасти това се дължи на пълния ми асинхрон с календарното време, което в моя свят не означава нищо. От друга – на факта, че по принцип рядко съм стъпила на земята и съответно пропускам вибрациите на случващото се…
Ако тези ми особености запазят интензитета си, един ден сигурно ще разбера със закъснение и ще пропусна и собственото си погребение…