След всичко, през което преминах през последните 3 години и подължавам да преминавам и в момента…. тези дни се чувствам тооолкова изтощена, толкова изцедена…
Пролетта обикновенно ми действа много зареждащо. А тази година я посрещаме на разкошно място… И въпреки това, за първи път не успявам да се свържа с енергията ѝ… Не успявам да я усетя, както аз си знам… Дори работата и стоенете навън ми костват ужасни услия, без да изпитвам особено удоволствие… Все едно съм изтърбушена отвътре, разчистена като за основен ремонт и се чува само ехото на празнотата…
Честно да си призная, това перманентно състояние „under construction“ вече ми досади… Питам се, когато „ремонтът“ приключи, ще имам ли изобщо желание да обитавам обновеното „пространство“?….
Или той никога не свършва…?
note to myself: Отпусни се, Амрита, без да се разкапваш. Помни: The only constant is change.