Виждайки я недоспала, пита:
„Аморе, ти пак ли бедства през нощта?
„Мхм, пак тибествах…“
Напоследък често ѝ се иска вместо ум да има Оммм…, след което се сеща за приказката: „Ум царува, ум робува, Ум-Белият делфин!“ и започва да се хили сама…
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева