Преди 6 години на днешния ден Тийлк влезе в живота ни, поставяйки ме пред избор, за който дори не подозирах тогава че правя. аз избрах Него. и оттогава нищо не е същото. той беше на около 30-40 дни, събираше се в шепата ми, още не беше осъзнал, че има задни крачета и се придвижваше основно на предни. беше мъничък, с триъгълна глава, доста грозен и уплашен, но реши да ми се довери. 2 дни по-късно вече беше открил, че е четирикрако, ползваше котешка тоалетна, спря да „плаче“ и започна да изучава тънкостите на котешкото миене. от онзи първи момент, в който го взех в ръцете си помежду ни се образува нишка, която промени животите и на двама ни. Тийлк ме учи на много неща. на търпение, на наблюдение, на вглеждане отвъд фасадата, на разбиране, на приемане, на чиста радост. Тийлк ме учи на всичко онова, което родителите ми никога не успяха. Тийлк отключи в мен вроденото ми интуитивно знание, което винаги съм притежавала и цял живот съм подтискала, за да не съм различна. за да съм като другите. за да бъда приета и харесана – от семейството си и обществото. не ми се получи с нито едно от двете. да притежаваш интуитивно знание и природна, а не фактологична интелигентност е тежко бреме. защото те не се вписват в общоприетите стандарти и шаблони, за тях няма логично и „разумно“ обяснение, дори могат да граничат с „паранормалното“. социума и всичките му единици се страхуват от това. защото не го разбират и не желаят да го изследват. Тийлк ми показа, че това е единственият смислен път. да разбираш със сърцето си, да се довериш на инстинктите и интуицията си… това е Знание, Разбиране и Приемане в чист вид. Тийлк е по-умен от повечето хора, които познавам и с него може да се разбере човек без никакво усилие. нещо напълно непостижимо с много така наречени „човеци“. Тийлк е едно от трите същества, които винаги са ме приемали такава, каквато съм. без укор, без претенции, без осъждане. другите две са Емо и дядо ми. от дядо получих безценно наследство. той ми предаде любовта към природата, котките, гъбите и рибата. колкото и идиотски да звучи за повечето, това е един фундамент и единствената сигурна и стабилна основа, на която се разви живота ми. ако не беше той, аз никога нямаше да се превърна в това, което съм. ако не беше той най-вероятно отдавна нямаше да ме има. и ще съм му благодарна цял живот!Тийлк е следствие на неговия завет към мен. Тийлк е едно изключително спокойно, уравновесено, ненатрапчиво и адаптивно създание, което всеки ден продължава да ме изумява и да ме учи. много ми се иска да вярвам, че дядо, където и да е сега, вижда, че наследството му не е пропиляно. Тийлк е моето най-безпристрастно огледало. Тийлк ми е давал нагледни решения на терзанията ми. Тийлк ме учи да разбирам без необходимостта от думи, да чета между редовете, да виждам „скритото“. Тийлк никога не ме е разочаровал, предавал или подвел. на Тийлк съм и мога да гласувам 100% доверие. Тийлк превърна двойката ни с Емо в семейство. той не е просто сладко, космато същество, което да мачкаш и снимаш. той е пълноправен член, индивидуалност със своите предпочитания, характер, особености и нужди. и ние ги приемаме напълно сериозно и се отнасяме към него с уважение и разбиране.
Тийлк е нашият център и котва през годините.
Тийлк е нашият Дом.
Защото Тийлк е Любов! 
