стъпил на самия ръб на август вдишваш края. Скачаш… волен лист, акордиращ новия сезон.
юни
юнионова време от годината, когатолипите запяват с тежък глас
калинка
на върха на показалеца ми кацна калинка дали ще заспя за 100 години?
космос
мъхава, кадифена тъмнина топло убежище посипано с малки звездни трохи и между тях – дупка проход към други селения… космос.. ..или вътрешността на джоба ми..?
Безпътник
Тръгвам…За да стигна.Но как да пристигна,когато няма път?Това значи ли, че вече съм тамбезпътник?
Пожар
„ми то около теб нищо не гори!“ми каза… така е…и не е случайно… защото вътре в мен всичко е в пламъцитака се е получило още с рождението ми.„карма!“, би възкликнал някой.„тъпак…“ – бих си помислила аз. огньовете ми са така големи,че дори Адът изглежда угаснал… безпощадните им езициразтапят пясъка на пустинята ми,превръщайки го в стъкло.по…
Дрипи
Морето изхвърля дантелите си скъсанис мощен тласък ги абортира далеч навътре в брегаотегля се бързо и къса нишката помежду им. Окаяните дрипилежат удавени в мърлявата пянапротягат накъсаните си мисли към бушуващите талази,но умират, потъвайки в сухите пясъци… …и във всичко това се съдържам аз… из „Златната нишка„ от Амрита Георгиева
котешки сън
Тийлк –спи блажено коженото му тяло,разхвърляло розовите си косми в различни измеренияА над него дървоядхипнотично разказва истории за отминали клони и забравени корени…
Морето на нашата младост
Дали морето не трябва да е само за младите?… когато сме още свежи и пълни със сокове…… когато пускаме смело вятъра в косите си…… когато все още владеем езика на изгревите и танца на залезите…… когато слънцето рисува татуси и истории по живите ни тела…… когато песъчинките са златни лунички по лицата ни, а не…
… , .
… не знам…не, знам.