Спри да си усложняваш живота, придавайки на хората сила, която те не притежават.Моля те.
лепящи бележки до мен: : действай
Работата е такава, че има количество работа, която просто трябва да бъде свършена.Сега.Докато пролуката е отворена и енергията ми е в прилив.И защото знам, че ще си заслужава усилията.Затова беснеенето за ВСИЧКО и ВСИЧКИ и време да спре!Да, идиотията се лее на цунамита.Не е като и аз да не съм част от вълната… често.Подскачането ми…
лепящи бeлeжки до мен: Рим
Всяка посока е валидна, дори и да не е моята, защото„всички пътища водят до Рим„. Амрита, не изпадай в ярост и противна поучителност, а (си) кажи: „Да, би могло да стане и по този/твоя начин.„
лепящи бeлeжки до мен: йод
Не зад всяко нещо има скрита, вътрешна причина, която неизменно да свързва с детството, например, или изобщо с някакво прастаро минало-незабравимо.Не всичко е прикачено към тънка нишка от паяжина в подпокривното ни пространство. Понякога си оцветяваш ръцете, докато белиш пресни орехи.Просто защото те съдържат йод. Толкоз.
лепящи бeлeжки до мен: стоп
Добре е да знам кога да спра, ако искам след това да продължа.
лепящи бележки до мен: отговорност
Отговорността за себе си, а не идеала.Идеалът е фикция без сянка. Нежив.
лепящи бележки до мен: знаците
Слагам дрехите в пералнята. През главата ми минава: „Абе дали нямам нещо в джобовете на суичъра?“. Отхвърлям въпроса с категоричното: Нямам! и пускам пералнята. Пет минути по-късно се сещам защо този въпрос се появи – в джоба имам запалка.Е, изпрах я. Знаците, Амрита, знаците, те винаги са налице! Развинти още ф-то.
лепящи бележки до мен: пространство
При налична възможност се старай да използваш по-голям съд, когато готвиш.В по-широко пространство се работи много по-свободно.Намалява и вероятността от ненужни дейстивя (изкипяване, чистене, прехвърляне, започване отначало…)Респективно – пестиш усилия и време, които отнемат от удоволствието. Този принцип може да ти е полезен и извън кухнята.
почва
Лявата ми ръка от повече от половин месец постоянно изтръпва – леко, но упорито…и както каза един приятел по съвсем друг повод:„Всичко започва на нервна почва и завършва в обикновена почва.“
лепящи бележки до мен: багаж
Може би за първи път „видях“ лекотата на превключване на фокуса, „движението“ от „кадър на кадър“…едноверемнността……последвано от същото това „действие“, но във физическия свят – преминаването от една стая в друга и куфара с несвършващи вещи за прибиране… …последвани малко по-късно от истинската история на канадския циганин, заседнал на българската граница с всичкия си багаж…
думи на мига #2
парадоксабстракция все повече кръжат около ми
under construction
настана време за пълна преоценка, преразглеждане и промяна на посока и позиция.
движение и подхранване
за пръв път по сънната артерия: имах пълен контрол и управлявах!!! имах много кърма! може и да няма значение, но се случи точно 3 месеца преди рожденния ми ден.