След като си обръснах главата, събрах цялата коса в един плик, за да я изгоря. Онзи ден решама, че моментът е настъпил. Отивайки към огнището, за да свърша тази работа, с плика с коса в ръка, имах чувството, че нося отрязана глава в него. Признавам, след като разпалих огъня и дойде момента да я метна…
лепящи бележки до мен: багаж
Може би за първи път „видях“ лекотата на превключване на фокуса, „движението“ от „кадър на кадър“…едноверемнността……последвано от същото това „действие“, но във физическия свят – преминаването от една стая в друга и куфара с несвършващи вещи за прибиране… …последвани малко по-късно от истинската история на канадския циганин, заседнал на българската граница с всичкия си багаж…
на ръце
Сънувах, че се опитвам да застана на ръце. Но все не се получаваше. След няколко неуспешни опита, реших да пробвам да ходя на ръце. И стана от раз!! Събуждайки се се сетих как преди време един приятел, който може да стои на ръце, ми беше казал, че ходенето на тях е по-лесно от стоенето. Тогава…
състояние
Из емоциите в ТКМ (традиционна китайска медицина): „Страх – принадлежи към елемента Вода и орган Бъбреци: шокът, силната уплаха и постоянният страх директно въздействат на бъбреците и пикочен мехур. Освен това много често недостигът на Ци на Бъбреци предизвиква също появата на страхове и притеснения.“ да се четат заедно с това.
Пространство
Мета́ сутринта на долния етаж. После и пред къщата. Мета́ и си мисля колко много проблеми произлизат от това семпло действие. Колко много жени стигат до кресчендо* и често чупят звуковата бариера, след като току що са изчистили и някой е нахлул и оставил следи (без значение от вида им). Колко много скандали са се…
Истината боли
Защо всъщност от истината ни боли толкова? Защо на думи тръбим, че се стремим към нея, но на дела по-скоро страним от нея?Защото често е ужасна, грозна, страшна…? Затова ли боли? Не. Не е затова. Боли защото тя отнема от нас.Винаги.Всеки път, когато я срещнем лице в лице, тя взима по парченце от онези детски…
Есенно дърво
Дърво.Натежало.От плод.И време. Есен. Моментът, в който раздрусваш дървото, за да се отдели…от времетоибремето. И аз така.Раздрусам се.Падат плодовете ми.Сортирам…Изхвърлям…Изяждам…Съхранявам… …се… из „Златната нишка„ от Амрита Георгиева
Under construction
След всичко, през което преминах през последните 3 години и подължавам да преминавам и в момента…. тези дни се чувствам тооолкова изтощена, толкова изцедена… Пролетта обикновенно ми действа много зареждащо. А тази година я посрещаме на разкошно място… И въпреки това, за първи път не успявам да се свържа с енергията ѝ… Не успявам да…
Детето в мен
Детските травми. Болезнена територия. Всички ги имаме, всички страдаме от тях. Те са базата, задала курса на живота ни. Основата, върху която градим личността си. Винаги тежки, често премълчавани, често смитани под килима и натъпквани в най-тъмното и далечно място. Те са оправданията, с които се защитаваме защо сме или не сме еди какви си.Детските…
Синини по тялото
Гледам си днес 2-3 малки синини по краката, докато се къпя, и се чудя: „Как успявам да се удрям тук и там, често без дори да разбера?“Човек ще реши, че съм с тотално некоординирани движения или страдам от затруднения в придвижването… Всъщност съм си съвсем наред. Но си дадох сметка каква е реалната причина за…
Писъкът на тишината
„Твърде тихо е…“ Това си помислих, ставайки сутринта. Обичам тишината. Но тази бе от онзи тип, дето е наситен с очакване, с трудно сдържани емоции… абе като пред буря. Замислих, че вкъщи винаги е било екстремно шумно. Винаги се е крещяло или говорело на неприятно висок глас, блъскало, чупело… И изведнъж си дадох сметка, че…
Разговор без маска
Този разговор беше иницииран и поведен от Мария – чудесната личност, стояща зад един от любимите ми блогове LaMartinia.Да кажа, че когато ми писа с предложението да направи „интервю“ с мен за блога ѝ, се развълнувах много… е все едно не съм казала нищо. Признавам, искало ми се е да се озова на „страниците“ на…