Марковалдо

Той: „МарковалКо“ (чела му е разказ от книгата преди час)тя: „МарковалДо!той: „Марковалко е като нашия Марко Тотев.тя: „Ми не баш… Но би могло. Може Марко Тотев да му е дядо. НЕ! Той е изгубеният син от емигриралата му жена!“той: „Той е загубеният син на намерената му жена!“ „Марковалдо, или сезоните в града“ на Итало Калвино

пробвай

Приключилили са с вечерята. Тя хапва овесени бисквити. (ако някой се е превъзбудил – купешки са, не домашни. сорЕ) На масата има буркан с останал в него сироп* от царска туршия. Хрупа бисквитата, а погледът ѝ все в буркана. Накрая не издържа: тя: „Аморе, какво ще стане, ако си накисна бисквитата в туршията?“той: „не знам…пробвай.“…

само колеги

От времето, когато с Емо не бяхме още гажета, а само колеги и точехме лиги един на друг. Ей такива ми ги пишеше той: „можеш да ме ползваш като онлайн етерно тяло – това е вид ментално разклонение на биологичната единица с интелектуален потенциал, но без реални постижения…“

вътрешноведомствен хумор

Знаеш ли какво ми хрумна снощи преди да заспя, Аморе? Че от моята уста е много по-правилно, точно и вярно да излезе: „Мисля си, че…“ отколкото „Смятам, че…“ 😀 Много си се смях на ум! И да, можех да ти го кажа (още повече, че в момента седиш срещу мен и също си щракаш нещо…

дипломиране

По време на пълниците имах удоволствието да изкарам ускорен обучителен курс в дисциплина „Цепене на дърва“, проведен ми от двама мастъри в областта, а именно Емо и наш близък приятел. Защото, когато живееш на село, е полезно да имаш поне базови познания за туй-онуй. Пък и не се знае дали зомбитата няма да ги активират…

1 година на село

Днес, 17.12.2021 г. в 18:15 се навършва точно 1 година, откакто напуснахме София и принесохме себе си, Тийлк, около 45 саксии с растения и целия си живот на повече от 200 км разстояние от всичко познато и заживяхме в стогодишна къща в малко селце. Мислех да пиша дълги и патосни ретроспекции, но толкова да не…

Пенис

Тя излизайки от банята, към него: „Ти знаеш ли, че на касата на вратата на банята има пенис!“ Отнема му няколко секунди да превключи от това, което прави в момента, към постъпилата от нея информация, превключва, поглежда я, ококорва очи и казва: „ДАА! Всеки път ми става смешно като го видя!“ …личи си, че крачат…

Пълнолудия

Той към нея:„Аморе, луната в момента е точно за гледане!“ Тя, излитайки с рязко и отривисто движение през вратата и извиквайки с глас, вещаещ много сериозни проблеми:„КЪДЕ Е ТАЯ КУЧКА???!“ След което я фиксира – златно-червена, току изгряла, топчеста… …пак тя, с глас като медовина:„Е много е красива!!!„ …и също толкова рязко потъва в къщата…

Амин

Чакат на опашка пред Еконт. Отвътре излиза човек, носещ голям, обемист и дълъг предмет на рамо. Приближава до тях и вижда, че е ковчег!Облещва се срещу него: „Изобщо не ми е хрумвало, че може да пращаш ковчези по куриер!?!“той: „То добре, че не е пълен…!

Не оставяйте ценности

Отиват до Метро. Той влиза в магазина да си върши работата, тя остава да го чака в колата. Погледът ѝ бива привлечен от табела точно срещу нея. Която изглежда така: Той се връща. тя: „Аморе, ти видя ли каква табела има тук?“той: „Не, къде?“тя: „Тази. Виж какво пише.“ Той вижда. Прочита – „Не оставяйти ценности…

〰️ вълнения 〰️

Говорят си за определен модел поведение и как винаги, когато срещне такова, силно започва да се вълнува. До загуба на дар слово, понякога… той: „Аморе, аз защо не се впечатлявам от такива хора?“ тя: „…не знам… защото си киборг и темерут…!?“ той: „Именно!“ тя: „Ама Аморе, какво да направя като някои сме създадени от звезден…

обрати

тя: „Разбираш ли, не ми се прави нищо друго, освен да сънувам и чета… Ще полудея – чувствам се напълно непригодна за живота…“той: „Даваш ли си сметка, че четенето е обратната страна на писането?“ … досега не си е давала… 9.11.2021 – може да се окаже съдбовна дата и за мен…