„Дюн: Домът на Ордена“ – имена

– А каква е потребността от имена?– Помага ни да предявим правата си върху нещо, което сме именували. Представяме си правото на някаква собственост, което обаче може да ни поведе в погрешна посока и затова е опасно.“ из „Дюн: Домът на Ордена“ – Франк Хърбърт

„Еретиците на Дюн“ – въображение

Такава е вдъхващата страхопочитание тайнствена вселена — никакви атоми, само вълни и движения във всички посоки. Тук отхвърляте всяко мнение за прегради пред разбирането на нещата. Забравяте за самото разбиране. Вселената не може да бъде видяна, не може да бъде чута, не може да бъде доловена по никакъв начин със строго определени възприятия. Тя е…

„Бог-Император на Дюн“ – цивилизация

Почти всяка цивилизация е изградена върху основите на страха и малодушието. Уроците по малодушие отварят най-лекия път към нея. Размивате нормите и критериите, стимулиращи смелостта. Ограничавате волята. Регулирате стремежите. Ограждате хоризонтите. Изготвяте закон за всяко движение. Отричате съществуването на хаоса. Дори учите децата да дишат бавно. С една дума — дресирате.“ из „Бог-Император на Дюн“…

„Децата на Дюн“ – сигурността

…Защо още един Лито ни напусна? — запита Проповедникът. Гласът му беше пропит с дълбока болка. — Отговорете ми, ако можете! Ех, тяхното послание е съвсем ясно — изоставете сигурността. — Той го повтори с гръмлив, отекващ глас: — Изоставете сигурността! Ето най-съкровената заповед в живота. Животът се дава именно за това. Вие сте като…

„Децата на Дюн“ – думите

Във всички по-важни обществени групи и сили, които оказват въздействие съобразно целите си, ще откриете скрит, но много важен стремеж към постигане и поддържане на мощ, произтичаща от специфичното използване на думите. По един и същ начин го правят както знахарят, така и жрецът, и бюрократът. Управляваните маси задължително се възпитават да приемат думите-заклинания като…

„Дюн“ – страха

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма…