108 пържени в мас бухтислънце през листата на още цъфтящия космоснеделя
нужда
Флоки слиза от горния етаж. „О, малък хрупаньонец, здравей! Бях забравила че си вътре.“ „И аз бях забравил, но като се събудих си спомних. И усетих, че външният свят се нуждае от мен.“
вечерно от село
Домашна вишновка с крем супа от карфиол*. Огретен без яйца. Но не защото сме много веган натюрални, а защото забравихме да купим. Животът често е прост. Ние също. *„Ерес в кухнята“ от Амрита Георгиева къкри тихо тихо…
кошер
В близост до къщата, в която живеем, има гнездо на стършели. Съответно нон стоп има техен представител кръжащ в непосредствена близост до телесата ни. Стараем се да не ги закачаме изобщо, за да са ни мирни главите на всички. Работата е там, че вечер мнооооооого често някой от тях бива привлечен от светлината в къщата…
смърт
Откакто живеем на село се сблъскваме с Темата с най-черна слава живота. Темата за Смъртта. „Изумително“ е колко различни форми има тя. В градска среда те остават скрити в перманентния шум, скорост и милиарди опции за отвличане на вниманието. Тук Тя присъства осезаемо, ненатрапчиво и категорично.Тук тя просто Е. Аз имам теория, че животът е…
подход
В къщата за n-ти пореден път е влязло жужащо насекомо. Лови ги с чаша и капачка от буркан и ги пуска навън. Този път обаче е тръгнала да прави нещо на горния етаж и не й се връща, за да се разправя с какво там се е намъкнало и се блъска в лампата. Той казва,…
питай котка да те научи
„ФлокчИ, такъв мъничък ли ще си останеш? Все пак като потенциален син на баща си имаш мегдан да попорастнеш още… ТийлкчИ, ти какво мислиш по въпроса?„ „Нищо не мисля. Въздържам се от тази дейност, защото прекаленото мислене скапва качеството на живота!“
домати
„Сега като дойде В. и ще си каже мнението на специалист за доматите ни.“ „И това с какво ще помогне?“ „Е поне ще сме наясно какво им е…“ „…за да знаем какво да напишем в смъртния им акт ли?…“ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева
селска идилия
Шест и рано сутринта е. Слънцето лениво се търкаля нагоре към трона си. Не си дава много зор, защото така или иначе, всичко се върти около него. Селото още дреме, спокойно и кротко е, птиците шумолят из листата, насекомите тихо си настройват музикалните инструменти, Тийлк и Флоки се мечат за раздвижване на кръвния поток, той…
боб и разбиране
В магазина на село: аз: „Този боб остава ли жив?“продавачката: „Ами аз само от него зареждам.“ (нали, няма да попитам като „нормален“ човек дали бобът се сваря добре…така и не успях да се доредя до членство в клуба на „нормалните“… [пу-пу, да не ми е уроки!]) излизайки с пакета в ръка, обяснявам на Емо как…
лукс
При тези цени на горивата човек не може да си позволи лукса да забравя. дреб/вна селска мъдрост
кучета
В наше село миналата пролет се нароиха неизвестен брой кучета. По настоящем ятото им наброява между 3-5. Основното им занимание еда лаятпо цяла нощбез да спират… Слушам този напълно необясним за мен феномен от години и снощи, докато отново събирах емпирични данни за него, достигнах до единствения разумен извод: Кучетата се страхуват от тъмното.
естествен хищник
Показва ѝ показва бръмбър, който е нагънал и яде охлюв в градината. той: „Точно сутринта се чудех кой ли е естественият хищник на охлювите и… тя: „Е как кой?! ФРАНЦУЗИТЕ!!“ из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева