Истории в 3Dействия

Три силуета стояха на скалите, любувайки се на пейзажа от висотата им. „Ако случайно падна от скалите, какво ще направиш?„„Ще постоя още малко и ще си тръгна.“„А ти?„„Ще събера отломките и ще разпилея пепелта им над морето.“ Знае, че тези думи са истината. Затова не скача, а се хващат за ръце и продължават нататък… из…

Бяха изящни, красиви, високи, обгърнати в червена естествена кожа и скъпи, много скъпи… Седеше на ръба на ваната, обута в мокри дебели, вълнени чорапи и се опитваше отчаяно да напъха крака в новите обувки, за да ги разшири поне малко, защото ѝ бяха номер и половина по-малки и беше невъзможно да ходи с тях… Докато…

Всеки, които влизаше или излизаше от града, виждаше това проблясване между клоните. Те стояха на своя пост, както всеки ден. Присъствие, което може да блесне в живота, единствено благодарение на светлоотразителните жилетки. из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

Дребна фигура лъкатушеше по улицата като ранена птица и току несигурно се оглеждаше, търсейки ориентир къде се намира. Внезапно от тъмната фасада на стара кооперация се отдели и изгърмя в съзнанието ѝ „Не, дарлинг, ти си трезва като малко пухкаво пингвинче.“ Фигурата залитна стреснато назад, изсмя се уплашено и повърна: мразеше всичко това… из „Истории…

Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам. Тъмна сянка премина по небето, покри слънцето и детето да изпищи: „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“„Не се страхувай“, отвърна майката,“ това е просто облак.“ из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

Четвъртъкът последва срядата без аномалии. Опита се дори да завали. Това не успя да го направи… из „Истории в 3Dействия“ от Амрита Георгиева

„Не ме прегръща – може би не иска или пък в тъмното не е видял, че съм тук… няма да мърдам, за да не го стресна…“ „О, тя е заспала…ще се вмъкна лекичко, за да не я стресна и събудя.“ На сутринта и двамата разбраха, че не са се разбрали, а през това време Вселената…

тя: „Скарахме се! Мога ли да дойда да живея при теб?“ те: „Казал ѝ: „дойдеш ли – оставаш“ – явно бая я харесва…“ той: „Разбира се, че няма да дойде и остане при мен – те се карат нон стоп; ще ми се натресе за няколко дни, нейният ще полудее и ще дойде за отмъщение…

Описваше широки кръгове, гледайки надолу към полето опръскано с петна кръв и малката фигурка просната между тях. Алените светлосенки трептяха от сухия въздух. Легналото на земята момиченце наблюдаваше небето през прозирните листа на маковете и си представяше, че кръжащият високо горе лешояд е огромно цвете с червени крила, танцуващо с вятъра. из „Истории в 3Dействия“…

Много му се искаше да е обитаем, оживотворен вулкан: предлагаше уютна топлина, приглушена светлина, завет и лесен и свободен достъп до него по въздух. Докато си мечтаеше, тъмна сянка с разперени крила премина отгоре, над излизащият от кратера дим, и се приготви за приземяване върху му. Едно дете наблюдаваше от прозореца на стаята си отсрещния…