#6: убиец

Спираше за момент, помръдваше с ушички, подушваше въздуха с малкото си носле и продължаваше да подскача насам-натам. Изведнъж притъмня и слънцето изчезна от небето. „Мамооо!!! Зайчето ми умряяя!!!“, изпищя детето. „Не се страхувай, това е просто облак.“, отвърна майката. из „Истории в 3Dействия“

#4: изгубени в превода

„Не ме прегръща – може би не иска или пък в тъмното не е видял, че съм тук… няма да мърдам, за да не го стресна…“ „О, тя е заспала…ще се вмъкна лекичко, за да не я стресна и събудя.“ На сутринта и двамата разбраха, че не са се разбрали, а през това време Вселената…

#3: визии

тя: „Скарахме се! Мога ли да дойда да живея при теб?“ те: „Казал ѝ: „дойдеш ли – оставаш“ – явно бая я харесва…“ той: „Разбира се, че няма да дойде и остане при мен – те се карат нон стоп; ще ми се натресе за няколко дни, нейният ще полудее и ще дойде за отмъщение…

#2: кръв

Описваше широки кръгове, гледайки надолу към полето опръскано с петна кръв и малката фигурка просната между тях. Алените светлосенки трептяха от сухия въздух. Легналото на земята момиченце наблюдаваше небето през прозирните листа на маковете и си представяше, че кръжащият високо горе лешояд е огромно цвете с червени крила, танцуващо с вятъра. из „Истории в 3Dействия“

#1: вулкан

„Да живееш в пролуките на вулкан има много предимства: топло е, ароматно и има регулярни самолетни полети, които при това са напълно безплатни!“ – разказваше местния жител на новопристигналите заселници. Тъмна сянка с разперени крила премина отгоре над излизащият от кратера дим и се приготви за приземяване. Едно дете наблюдаваше от прозореца на стаята си…