Зениците от слепота прилепват.Ръцете съхнат сред напукани бразди.Устни гърчат се във вик отровен. Тихо е. А в коридора капе вятър.И листа затръшва по стените със наслада.Стъкло се къса на парчета разранени… Очите му са пълни с глад за жива обич.Сърцето му издъхва в мухъл на измяна.. Спасение не идва. И времето изтече… 31.07.2011 г. –…