Какви неща може да изплуват от архивите само…
Текстът по-долу съм писала през далечната вече 2014-та…


„по едно време слушах само и единствено саундтрака на филма и най-вече тази песен… но сега се потопих изцяло в нея. ето какво видях/усетих…
(ще се опитам да ти го опиша..)

море/океан…плаж…облаци – не много, лек бриз.
стоиш (аз/ти/всеки/) на брега… точно на границата, където вълните попиват в пясъка… вятърът се промъква в косата…духа от дясно на ляво… има водни пръски във въздуха. леки, почти невидими.. няма нищо друго.
светът не съществува.
още.
но мисълта за него е във вълните…
те се усилват…и пак утихват…отново се усилват, стават по-големи..и се отдръпват…
солта полепва по ноздрите..въздухът е наситен с аромат..на…
…онзи, който е преди буря..
на озон!!! наелектризиран озон…
започва да духа все по-силно.. очите се затварят… вятърът хваща тялото и го издига нагоре-нагоре и все по-нагоре….
открит космос…черен. тъмно черен. онова изначално черно. онази първична тъмнина, в която единствено може да се роди светлината…
тялото се върти с отпуснати крайници по спирала – нагоре, нагоооре….потъва само̀ в себе си. до ембрионална поза.
стоп кадър!
глътка въздух….
движението се забързва, все повече и повече..
превръща се в припукваща енергия, във вихрушка, очертанията се губят, всичко се слива, разбърква, прониква едно в друго…………..
експлозия, взрив, колапс!!!
…..очите се отварят..
..океан…
дъното му…
тялото лежи на него… и гледа нагоре…
тъмно е и няма нищо.
но светлината е там-горе…отвъд…
дробовете загребват въздух, тялото тръгва към повърхността.. пулсът удря като парен чук…изплува все по-близо до ръба…
и излиза отгоре.
сърцето прави Първия си скок.
тишина….
носиш се по повърхността…със затворени очи…
светът е създаден…………………“

пролетта на 2014 г.
Амрита Г.


п.с. благодаря, че си го запазил и го изплува 🖤