Обхванала е с длани главата си, все едно държи и претегля малка диня (горе-долу и съдържанието е със същата стойност)…Но конкретно тази диня е доста отчаяна в момента.
„Не, човек, БЕЗУМНО Е! Нещата реално не са чаааак толкова сложни. Даже са си направо прости! Но не мога да повярвам КАК успяваме да се затрупваме с ТОЛКОВА много баласт и боклуци!?! Как сътворяваме такива бунища върху си?!? И после се налага да чистиш с векове…
Това е все едно да вземеш едно помещение, дето е било свинарник 20-30 години и в него са живяли хиляди прасета, които са срали и са се прасили там. А ти да искаш да направиш в него SPA & Wellness! И започваш да ринеш като ненормален, влизаш с булдозер, трактор – каквото там и чистиш до пълна изнемога слоевете насран мезозой, палеозой и всякакъв зой (тук гласът ѝ започва да кара жичките на крушките да потрепват) и накрая УСПЯВАШ! Изчистил си ЦЯЯЯЯЛАТА КОЧИНА!
Обаче остава вонята – мирише на лайна та се не трае! А просто ти се ще да хвърлиш един персийски килим, да метнеш един фонтан, да наръсиш хималайска сол И ДА ГО ЗАЖИВЕЕШ ТОЯ УЕЛНЕС!!! (крехкото сърце на една нощна пеперуда се пръсва от звуковия овчарски скок, който прави гласът ѝ)… И ИЗОБЩО НЕ ЗНАМ ЗАЩО ВИКАМ????!?“
„Мисля, че ти е от хималайската сол…“
…настъпва бясно смехово оживление (без подсещащ светещ надпис) и когато след няколко спускания пясък, то утихва, се чува тих въпрос:
„Аз обаче се чудя друго – къде са отишли всичките тия прасета…?“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева