Ако вселенска нишка те доведе в моето пространство, да повдигнем леко воала, за да видиш в какво, аджеба, се забърка:
Коя съм аз?
Аз съм противоречие, парадокс, аномалия, мутация, камъче в обувката, поляна с диви цветя, лятна буря, горчив послевкус, сол по челото, кратък миг, сладка вечност, липса на разбиране, сълза в очите, тъмна бездна, светлина от залез, тленно тяло, безсмъртен дух, пришка на петата, тясна обувка, боси крака, отчаяние, бунт, тишина, ехо в пустиня, разплискан смях, грозна повърхност, скрита красота, направен избор, пропуснат шанс, объркана посока, тясна пътека, прашна мисъл, бляскава мечта, кошмар наяве, потоп, земетресение, милувка, крайна полярност, липсваща среда, студена празнина, топла утроба, загубен смисъл, автентичност, фалшив тон, въображение, двусмислие, забрава, спомен, проблясък, хаос, ред, гняв, болка, обида, срам, отчаяние, страх, тъга, щастие, радост, вяра, надежда, любов….
Аз съм Сфера
Аз съм Кръг
Аз съм Точка
Аз съм Нищо
Аз съм Всичко
Аз съм
Амрита…
Какво е това място?
В главата ми къкреше, втасваше, раздуваше се или казано накратко: големееше се един доста обемен текст, в който се обяснявам надълго и широко какво Е и какво НЕ е мястото тук… И все беше непълен, все имаше вариант да не бъде разбран, както на мен ми се иска…
Абе тормозеше ме…
И се чудех какво да правя и как да се изразя най-баш…
И Бам! Преди малко попаднах на цитат, свеждащ до 2 изречения обема в главата ми.
Направи си своя собствена Библия. Подбери от всичко, което си чел, онези слова и идеи, които те пронизват с глас на тромпет.“
Ралф Уолдо Емерсън
На този етап не бих могла да се изразя по-точно!
п.с. Благодаря ви, г-н Емерсън и се извинявам, че едва днес научих за вас. Ако обитавахме една времева точка, мисля че щяхме да се харесаме доста.
Особености
Пространството тук има някои специфики:
- It’s all about Me. – това си е моето лично парченце виртуална реалност и всичко ще се връти около и за мен. Егоцентрично? Такова е. Най-важният човек за мен на този свят съм си аз самата. Все пак от първата до последната глътка въздух съм със себе си. Няма мърдане. Друг е въпросът, колко често се третирам като VIP…
- Валидност – написаното тук е плод и зеленчук на трупаният ми 4+ десетилетия опит, проби, грешки и други активности и пасивности и е валидно и отнасящо се само и единствено за мен. (защото: погледни точка първа)
- Последователност – линейното време и случване не са точно моя начин. Не ме бива да следвам „календара“, обърква ме и не работи. При мен нещата се случват… сферично. В конкретика: няма да има хронологична последователност на постове, истории и т.н. Ще изливам хаоса си, както и когато го усещам, ще се появяват публикации със задна дата и всичко ще е предимно наопаки, нелогично, но много в мой стил. (защото: погледни точка първа)
- Сигурност – хаха – такова животно няма! Какво пък значи това? Означава, че нещата ще се променят в движение, докато не нацеля подхода и верния тон. И после сигурно пак ще се променят, защото няма смисъл от стоене на едно място. Трябва да се експериментира с живота и неговото съдържание, за да не се превърне в блато. Означава, че даден пост, ако ми щукне, ще го преработвам, променям, добавям и махам от него. Съответно човек няма как да е сигурен, че щом е прочел нещо, то е все още същото. За собствено (и всеобщо) улеснение, при промяна, ще добавям текст „update:[дата]“. Без да обещавам, че ще се сещам всеки път. (защото: погледни точка първа)
- Вдъхновение – нямам никаква необходимост да бъда пътеводна светлина, вдъхновител, будител, учител или каквото там на когото и да било. Аз на себе си трудно успявам, какво остава за другите. Отговорност на всеки от нас е да се грижи за собственото си забавление, удовлетворение, кеф, отваряне на третото око и синхронизиране на чакрите. Нито имам познанията, нито капацитета, нито – най вече, желанието да внасям яснота, разбиране и промяна в живот, различен от собствения ми. (защото: погледни точка първа и втора). Ако някой се припознае между редовете и нишките, чудесно! Значи се е случила форма на обмен. И всеки е свободен да си я интерпретира според вкуса си.
- Авторство – каквото и да напиша тук е безпредметно, защото ако някой е решил да злоупотреби, ще го направи. Аз съм от хората, които са много ЗА КРАЖБАТА на идеи (да не забравяме, че ВСИЧКО Е измислено вече), но не ме кефи КОПИРАНЕТО на такива. Да „откраднеш“ идея е нещо, което всички правим нон стоп. Вика му се вдъхновение. Тънката разлика между краденето и копирането е, че при първото използваш вече съществуващото и го интрепретираш по твоя си начин и усет, за да изразиш вътрешните си процеси, а другото си е празноглав, тъпоъгълен, лишен от смисъл copy-paste и създаване на излишна повтаряемост и еднаквост. Едно е да си нагласиш топлата вода в подходяща за теб температура, друго е да твърдиш, че ти си я измъдрил.. Би следвало всеки да прави разликата, но реално не е така. Чисто за протокола: всички текстове, снимки и т.н. са плод на моето въображение, труд и отделено време, освен ако не е посочено нещо друго. Оттук насетне единственото, което мога да направя, ако някой много ме издразни, е да му сътворя някое вещерско заклинание/проклятие! (предупреждавам – напълно неука съм в магьосническата сфера, което ми прави 100 пъти по-опасна, защото така мога да оплескам на някой оплетката, че свят да му се извиЙ)
- Ти надуваш ли се нещо? – да! Проблем? и не. Просто съм доста широко скроен човек, принуден да се окастри, за да пасне на чужди шаблони. Ми вече съм „НЕ, мерси!“ Тук ще си се протягам или свивам колкото и както ми харесва на мен. (защото: погледни точка първа)
- Очаквания – най-добре – никакви. Този.. проект е замислен още в праисторическата 2010 година, отлаган хилядократно, множество домейни паднаха в боя на забравата и никога не видяха бял свят… идея нямам какъв тюрлю гювеч ще забъркам и ще става ли за ядене.. Но мъдрите хора са казали: „каквото си надробиш, това ще сърбаш.“ Не споря с тях, а придърпвам чинията към себе си и продължавам да добавям продукти вътре. (защото: погледни точка първа)
- и все пак Защо? – защото е възможно. Защото никога не съм имала лично пространство (във всеки смисъл), което да е създадено по мой калъп, следващо спецификата на извивките ми, декорирано според вкуса ми, в синхрон с личните ми предпочитания, виждания и нужди, място на което да се изразявам спокойно, както намеря за добре, без да съм притисната, ограничена и да е нужно да се съобразявам с хора, обстоятелства (и алгоритми :D). Ще е образът ми в огледалото. Ще е късче свобода. Ще е perfectly imperfect! Just like Me. (защото: погледни точка първа)
- Кому е нужно? – на мен. Това е моят капитански дневник, черната кутия, алхимичната лаборатория, кухнята с печка на дърва, цветните камъчета по Пътя, по които един ден може би ще се открия и/или завърна към себе си… (защото: погледни точка първа)
… мда… доста егоцентрично стана с това „it’s all about Me“ на всяка крачка… Но истината е, че не можеш да си полезен, да уважаваш, разбираш, приемаш, подкрепяш, обичаш когото и да било, ако преди това не си се научил да правиш тези неща за себе си. Просто няма как този момент да бъде прескочен. Това е базата, върху която се изграждаме и опозноваме. И когато тази ни основа е стабилна, това заздравява и основата на обществото, правейки я по-сигурна и устойчива и разгръща личния и общ потенциал за развитие и израстване.
За да има Ние, първо трябва да има Аз.
Me=We
😉
На всеки, който намине, поостане и реши да се завърне:
Добре дошъл и благодаря за отделеното време! Не знам как ще се ориентираш в този толкова вътрешноведомствен хумор и истории, но въпреки това:
Забавлявай се! 🙂