Често се чудя как има неща, несвързани пряко с даден човек, но въпреки това той му удря такова вълнение, радост, пърхане,
…а на мен… нищо не ми трепва…
И се чудя – на мен ли ми има нещо нередно, хората наистина ли се вълнуват така, както показват или повечето са добре обучени да се преструват?
Защото всеки зрял човек знае, че в тези, тези и онези ситуации правата вяра и възпитание изискват такава, такава и онакава реакция и поведение!
Защото някога, някой, някъде, незнайно кога, кой и къде е рекъл и отсекъл (дано не глава или дърво), че такава е волята му, така ще бъде занапред, подпис, печат и точка!
Не мога да се преструвам и да не призная, че и аз се преструвам!
Правя го, разбира се.
Защото е по-лесно.
И винаги се чувствам тъпо…
Но изразя ли истинското си отношение (или липса на такова) и мнение се влиза в едни напъни, боксуване…пффф…, напълно излишни и откровено досадни за всички замесени…
Но пак си се чудя и си задавам въпроси: защо е по-лесно да се преструваме?