Гледам си днес 2-3 малки синини по краката, докато се къпя, и се чудя: „Как успявам да се удрям тук и там, често без дори да разбера?“
Човек ще реши, че съм с тотално некоординирани движения или страдам от затруднения в придвижването…

Всъщност съм си съвсем наред. Но си дадох сметка каква е реалната причина за сините петна по мен.

Не си знам границите.
Аз съм личност обусловена от Огъня като стихия. Той не обича ограниченията, той е буен, трудно контрулируем, наглед хаотичен, жив и всепоглъщащ. Аз съм в доста голяма степен точно такава. И когато не си знаеш собствените здравословни граници, винаги рискуваш да се сблъскаш с нещо отвъд. И то оставя следи. Маркира те, за да ти даде знак, че започваш да прекаляваш.

Спомням си как преди повече от 10 години в един момент много ми се прищя да видя какво е да си във връзка с човек, който ти изневерява. (да, аз често правя експерименти със себе си, от които „нормалните“ хора бягат с 300 . както и с другите.. около мен никога не може да си сигурен дали не си част от моите опити…и често СИ 🙂 ) Та много ми се искаше да проверя как ще реагирам, как ще ми се отрази, как ще се държа… Аватюристична персона съм. По това време точно бях приключила дългогодишна връзка и беше перфектният момент за луди приключения. И разбира се, предвид, че реалността ни се създава от собствените ни мисли, се появи за норматив и подходящият обект за моите емоционални „извратении“. И той след дълга връзка, пресен-росен и свободен. Никой от нас не искаше да се впуска в нови сериозни отношения, искахме просто секс и фън и толкова. Изяснихме, че всеки е свободен да прави, каквото душа и тяло му пожелаят, без претенции към другия. Обичам откритите отношения и сложените карти на масата. Беше забавно, презареждащо след дългогодишна рутина и човекът изпълняваше на 120% желанието ми за невярност. 😀
Малко се отклоних. Нещо, което и на двамата ни направи впечатление тогава, беше че по време на тази ни 2-3 месечна авантюра, започнах непрпекъснато да се ударям в нещо и да се посинявам… Беше тотално лишено от смисъл и обяснение. Все едно мебели и предмети в последния момент изскачаха пред мен, за да се блъсна в тях. Краката ми бяха сини целите.

Чак сега си давам сметка защо. Защото в един момент прекрачих здравословните си граници. В началото ми беше любопитно, интересно да наблюдавам себе си и него, да следа развоя на експеримента и всичко беше на шест. Аз не съм ревнив човек и никога не съм била в ситуация да си тествам наличието или липсата на тази черта. Всичко беше екстра, до мигът в който не започнах да се хлъзвам и … еми влюбвам. С ясното съзнание, че той е всичко, което не харесвам в един мъж. 😀 От този момент нататък започнах грубо да прекрачвам рамките си и да играя срещу себе си. И сигналите затова не закъсняха. Ярки, болящи, невъзможни за пропускане. Които аз упорито… пропусках. Да, явно си падам леко душевен мазохист.

Но това е само едната страна на монетата. А който е бил внимателен в час, знае че тя винаги има и друга.

Сдобиваме се със синьо оперение и когато се самоограничаваме. Онези добре познати случаи на липса на увереност в собствените сили и възможност, намалено или отсъстващо самочувствие, наличие на твърде много притеснения и мисли за… ами винаги винаги винаги за тъпотии, опит да се напъхаш в чужд размер и калъп, различен от твоя, тесногръдие… все ей такива „красотици“. И тогава сами започваме да си даваме сигнали. (то и няма как друг да го направи, защото само ние сме в тялото и мислите си). Които, няма какво да се лъжем, рядко виждаме, защото не сме научени да се наблюдаваме, още по-рядко успяваме да разгадаем, и още-още по-рядко – да предприемем действия към промяна. Защото имаме купища очаквания и нормативи да изпълняваме и покриваме. (чужди, разбира се)

Та съзерцавам си днес сините по краката (защо краката? защото с тях се движим… те са буквалното изражение и на метафоричното движение, нъл тъй?), тези хематомни карти на житието и битието ми и си мисля: „Амрита, време е за промяна! Ти ги умееш тия работи, нищо че не си вярваш. Действай смело! Стига с тия мисловни рестрикции, стига с тоя строг тъмничен режим, удари го на Живот и не се подлъгвай по това, че всичко в момента сочи към разпад, провал и емоционална смърт. Знаеш, че е илюзия. Знаеш, че всичко е Излюзия. Изфантазирай си готина такава. Само и единствено от теб зависи!“

Желателно е да обръщам внимание на сигналите, които си изпращам. Те водят, не подвеждат. Защото идват от Сърцето. А то знае най-добре!