Във фурната се пече ябълков щрудел. Тъй като е станал да си вземе нещо от хладилника, го моли пътьом да метне око и на печивото.
„Започна ли е да става рижав?“
„Да, но още не е готов. А ще му слагаш ли захарен сироп?“
„Не.“
„Защо?“
„Защото това е щрудел, а не баклава.“
„Аа, ок.“
…
Вади щрудела от фурната. Тюхка се:
„Ее, не трябваше да го режа предварително! Мисля че отвъре е изсъхнал! Абе знам си, че не никоя рецепта не заслужава пълно доверие!“
„Може да го полееш със захарен сироп!“
…
Щруделът кротко си почива. Минава покрай него, поглежда го:
„С пудра захар ли си го наръсила?“
„Не! Със захарен сироп! Дехидратиран!“
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева