Да си 41 годишна жена, несключила брак, без деца и без „сериозна и сигурна“ работа е сериозна диагноза.

Забавният момент е, че ако това е плод на стечение на обстоятелствата, нещата са ок: няма си жената късмет, кофти карма, тежка съдба, а-у… всички цъкат съчувствено с език и т.н. безполезности. Когато обаче, това е резултат на СЪЗНАТЕЛНО взети решения и направени ИЗБОРИ, на база вътрешните, лични усещания – прошка няма!

Да – това съм точно аз.

Да оспориш статуквото, да подложиш на съмнение наложеното, да имаш друго виждане и подход за себе си и живота си – това е недопустимо и непростимо в нашето „модерно, цивилизовано и съвременно“ общество. И то е абсолютно безкомпромистно и безмилостно към подобни своеволия.
За него аз съм егоистка, луда, странна, провалена, несериозна, нищо не става от мен и горчиво ще съжалявам един ден, ама ще бъде късно…
Да отдадеш времето, енергията и вниманието си в това да разбереш аджеба какво си и защо си, да инвестираш в превъзмогване на травми и наложени шаблони и модели на поведение, които очевадно НЕ работят, да се посветиш в посока балансирани взаимоотношения с партньора ти, основаващи се на взаимно уважение, разбиране, подкрепа – това е крайно неприемливо поведение, което се наказва жестоко!

Тази котка уших за себе си. За да ми напомня, че съм същата като останалите, но и различна. Каквито всички сме. Просто някой избират да бъдат еднакви… Един напълно валиден избор. Но не и моят. И всичко би било ок, стига да не се налагаше и рекламираше като единственият правилен. Защото правилно и грешно – няма. Защото всичко Е. (усещам как още едно дърво беше добавено към кладата, от която ехидно се присмивам на треперещата от вътрешен студ тълпа :D)

И когато ми бъде нанесен поредният удар, целящ да ме вкара в „правия“ път, докато имам сили ще преизбирам само едно: To Rise and Shine Again!

Бродерията е вдъхновена от илюстрация на: Lucas Werneck