Настоящата реалност ми прилича на драсканица на едногодишно дете…
… трудно навигирам из кривите ѝ…
… липсват дори символични плавност и преливки….
… за сметка на резки завои, отсъстваща свързаност и свършващи в нищото задънени посоки…
Това ли сме отвътре?
Това ли съм аз отвътре?
Това ли е светлото бъдеще, което полагам(е)…?