В магазина на село:
аз: „Този боб остава ли жив?“
продавачката: „Ами аз само от него зареждам.“
(нали, няма да попитам като „нормален“ човек дали бобът се сваря добре…
така и не успях да се доредя до членство в клуба на „нормалните“… [пу-пу, да не ми е уроки!])
излизайки с пакета в ръка, обяснявам на Емо как не е учудващо, че доста често хората не ме разбират, предвид изказа ми…
вчера решавам да го сготвя…
и разбирам, че сме се разбрали чудесно.
просто не по стандартния начин…