Тея беше писала наскоро, че „истината е винаги въпрос“.
Аз пък го бях запомнила като „грижата е въпрос“.
Сега гледайки ги едно до друго – и двете ми изглеждат верни и точни.
Работата е там, че още не ги владея в прилична степен.
Нито въпросите…
Нито грижата…
Нито истината…
Още са надробени на трохи… Дано съумея да омеся хляб някой ден…
В краен случай – винаги можа да нахраня птиците с тях и да полетя.