Мета́ сутринта на долния етаж. После и пред къщата. Мета́ и си мисля колко много проблеми произлизат от това семпло действие. Колко много жени стигат до кресчендо* и често чупят звуковата бариера, след като току що са изчистили и някой е нахлул и оставил следи (без значение от вида им). Колко много скандали са се завихрили и колко отомки е имало да бъдат смитани след тях…
Аз съм била от тези жени. Много пъти. В продължение на години…
Истината е, че има резон да ни бръква в джигера цапането, разхвърлянето и всякакъв там разнообразен домашен хаос.
Има, защото Жената е Пространство. И като такова е нормално да има отношение към неговото ползване. Но тъй като малко жени се познават, възприемат и преживяват като Пространство (във всички смисли на думата), се стига до разправии и летящи чаши, „ти си пълен задник!“ и т.н. Разбира се, това не води до нищо, освен оплескване на пейзажа (отново във всички смисли).
Давам си сметка и за още нещо: околните спират да цапат пространството, когато ние започнем да го пазим и да се грижим за него. Първо на вътрешно ниво – емоционално, ментално, символично, след това и на чисто битово. Където има мъж/деца/животни и т.н. „мърлячи“, там на първо място има немарлива към себе си жена. Жена, която дори да е излъскала всичко до степен на стерилност, тя НЕ изпитва никакво удоволствие от свършената работа. Тя НЕ обитава с наслада това място. То остава чуждо и недостатъчно подредено и чисто за нея. Именно защото е стерилно.
Всичко останало е следствие.
Откъде знам ли? Както споменах в началото – била съм тази жена с години…
За всички онези, които рязко ще вдигнат децибелите на база написаното, мога да кажа само едно:
„Докато не почистим отвътре, навън все ще е „мръсно и разхвърляно“. Докато не се погрижим за собственото си пространство, няма как да изискваме друг да го е грижа. Време е да изхърлим боклука! И това рядко е човекът до нас!„
*кресчендо от крещене ли идва?