Обичам да се превземам.

Наясно съм с този си аспект. Не го възприемам като проблем, защото го правя съвсем съзнателно и целенасочено. И да, често се случва да реагирам крайно остро на чуждите превземки. Моментът с огледалце, огледалце на стената няма как да бъде прескочен. 🙂

Но въпросът, който повече ме вълнува е, това прави ли ме превзета?

И ако да – от какво или кого…?

Защото да съм превзета не ми е драма.
Но да съм превзета определено би се превърнало в такава…