ставайки сутринта се сетих за посвещението[1], което Бени ми написа преди година на утрешния ден:
„На Амрита, от която ми се живее.“
останах като гръмната!
бързо взех и другите 2 книги[2], които имат посвещения специално за мен и повторно се гръмнах!
чак СЕГАси дадох сметка, че това са послания от МЕН към мен…
… написани от женски ръце, с които сме се държали за ръце…
… послания важни, които иначе не успявам да чуя…
изумително!
[1] „Стихотворения, от които ми се живее“ на Бени
[2] „Небесни тела“ на Тея и „Познахте по сянката“ на Калина – и трите са прекрасни (и стиховете и те) Препоръчвам със сърце! 🫀
п.с. докато слагах линковете, в рамките на по-малко от 5 минути, разбрах, че бащата на Тея и моята майка са родени на една и съща дата, а книгата на Калина и обръсването на косата ми също са в един и същи ден с 1 година разлика…
… убедена съм, че и с Бени имаме точка на сливане…
в моя свят подобни неща имат значение. и не, не са просто съвпадения…