Всички ние прекарваме първите 9 месеца от сътворението си в околоплодните води на утробата. (все още… скоро може да ги прекарваме в епруветки и колби..)
Тялото ни е съставено от около 70-75% вода.
Без вода можем да изкараме около 7 дни.
Водата покрива около 70% от планетата Земя.
Населените места често възникват около водоизточник.
…и т.н. …
Сензационният извод, който всички знаем, е:
Вода =Живот
И въпреки това достатъчно голяма част от хората се страхуват от нея и/или не умеят да плуват.
Аз съм една от неумеещите.
И днес осъзнах защо в действителност не мога да плувам.
Супер простичко е всъщност.
Защото с каквото и да се занимавам, никога не навлизам достатъчно навътре в него – там, между нишките на структурата му. Все още не притежавам търпението и смелостта да попия… да проникна в дълбините…
В най-добрия случай пребивавам в плитчините. Но най-често се плъзгам по повърхността… По съвсем същият начин се държа и във вода. Не ме е страх, но не мога да се разтворя в нея. Да „потъна“ и да изследвам скритите ѝ съкровища…
И да, неумението ми да плувам е абсолютно пряк израз на подхода ми към живота по принцип. Като тук метафората и пълната буквалност са на 100%…
Затова и морето от 7 години се превърна в мираж за мен… Защото за да нагазя във водите му, трябва да се осмеля и да си позволя да наджапам в живота…
А аз все още не искам.
Все още не му вярвам.
…все още не си вярвам…
п.с. благодаря на един пчелар от Бургас, който и да е той, че без дори да подозира и без да сме общували някога, ме наведе на тези ми мисли. <3