Днес, един човек, с когото винаги сме били в доста сложни отношения, има рожден ден.
Човек, с когото така и не успяваме да намерим общ език, за да се разберем…
С когото почти не се познаваме…
С когото общуването е предизвикателство и е предимно сблъсък на силни и инатливи характери…
Човек, с когото сме се наранявали многократно…
Човек, който е загубил способността си да чува, вижда и усеща…
Който се е затрупал под тонове вина, страх и нерешителност…
Човек, живеещ повече в света на мъртвите и рядко имащ представа какво се случва в този на живите…
Човек, който използва мълчанието като наказание, но и средство за да те предпази…
Човек, който не иска да допусне, че личното му несправяне с нещо, не е провал, неуспех или защото е кофти личност…
Човек, който е изоставил и забравил за себе си преди години…
Който позволява да го третират като най-долно качество добитък…
Който позвалява да бъде обиждан, унижаван, малтретиран емоционално, манипулиран…
Който смята, че не заслужава да се чувства добре и да бъде щастлив…
Човек загърбил и съсипал здравето си…
Това е един много тъжен, самотен и гневен човек…
Един напълно изгубен в мрака си човек…
Човек, смятащ, че точно там му е мястото….
Това е един добър човек.
Готов да помогне на всеки.
Човек с въображение и страхотно чувство за хумор.
Човек, който ако си науми нещо, ще обърне света и нищо няма да го спре…
Човек, който готви страхотно.
Можещ да придаде уют и топлина и на консервена кутия.
Сръчен човек.
Умен човек.
Природно интелегентен и чувствителен човек.
Човек, с голямо сърце, в което няма място единствено за него самия…
Човек, на когото мислех, че мога да помогна…
Че мога да накарам да ме харесва и обича…
Да ме забележи…
Да не ме държи встрани от себе си, пазейки ме от черната сянка, в която е избрал да се превърне…
Не знам какво изпитвам към този човек.
Никога не съм знаела.
Преминавала съм многократно през цялата палитра от емоции и чувства спрямо него.
Днес изпътвам тъга, че този човек се е отказал от себе си…
Днес съм наясно, че никой не може да помогне на никого.
Това е лична отговорност.
С този човек не си говорим.
Между нас са казани твърде много неща.
Смисъл от думи няма. Има нужда от действия.
С този човек може и никога повече да не се срещнем…
Не знам…
Знам, че дължа живота си на този човек…
Честит рожден ден, мамо!
Дано един ден успееш да видиш и повярваш в красотата си…