Днес си купиха разсад! Първият в живота им! Вълнува се до степен, в която е на на няколко клавиша разстояние от това да напише: „Мило, дневниче! Днес си купихме разсад!“
Но хайде да не става прекалено сладникава. Да се върнем на събитието от деня – разсада! Отидоха до кооперативния пазар в града, омешаха се в сергии, найлонови пликчета, двупосочно, разделено с лента движение между масите, плодове, зеленчуци, цветя, труженици, кюфтета и РАЗСАДИ! Купища! Обиколиха всичко (за около 4-5 мин – толкова е голям пазарът тук) и дойде моментът, но не за апартаментът, а за избор на кого да гласуват доверие, като никога не са пазарували такова нещо в животите си! Дадоха вота си на двама чичковци, със скромно количество продукция, без лъскаво потредени маси и т.н. и на една леля, също със семпла сергийка. Дано да са уцелили!
И сега са горди собственици на бъдещи салати, пълнени чушки, кьополу… Демек: доматЕ, чушкЕ и патлиджааано.
След което дойде „по-веселата“ част от начинанието: да вземат да докарат парчето земя, което той разчисти, до фаза: градина!
Докато той върти лопатата, тя (понеже е бастун) отговаря за колците! Има задачата да им смъкне кожата! 😀 И докато ги привежда в подходящ за забождане вид, изведнъж стигна до две фундаментални за деня ѝ открития! Дръжте се!
- Чворовете са бивши клони! (никога, никога, никога не се е замисляла какво всъщност е чворът. винаги го е възприемала просто като чвор – няква форма на досадник. и толкоз)
- Днес е вторник, а не понеделник! (това не е особена изненада, защото тя никога, никога, никога не знае кой ден е… както много пъти е казвала – линейното време не работи при нея. откритието дойде след дълго и подробно планиране на седмицата и точно е натамънила всичко, и се сеща, че вчера са ходили до еконт, значи не може да е било неделя. съответно днес няма как да е пак понеделник… тежко е в календарът на Амрита…)
Веднага щом той се появява, бе надлежно осведомен за откритията ѝ, на които той отговоря следното:
„Ето виждаш ли, Аморе, как трудът краси човека!“
тя: „По-красива ли съм станала?“
той: „Е то има и вътрешна красота освен външна…“ 😀
След което му показа почистените от кората колци и поискава да им направи експертен оглед. Той го извършва и казва „Идеални са! Не им се втелясвай толкова. И да не са добре изчистени, най-много някой от тях да се прихване.“
тя: „Еми екстра! Отдолу ще берем домати, отгоре – малки бурканчета с акациев мед!“ (колците са от акациеви клони)
И така! Като истински селяни бяха днес: с разсад под мишници и лопата на рамо! Е, добре де – не съвсем истински, защото отново се хванаха да работят по двора между 14 и 17 часа. Както ВИ НА ГИ! Някой неща, човек никога не научава. Но пък хваща тен!