Днес си купихме разсад! Първият в живота ни! Вълнувам се до степен, в която съм на няколко клавиша разстояние от това да напиша: „Мило, дневниче! Днес си купихме разсад!“

Но хайде да не ставам прекалено сладникава. Да се върнем на събитието от деня – разсада! Отидохме до кооперативния пазар в града, омешахме се в сергии, найлонови пликчета, двупосочно, разделено с лента движение между масите, плодове, зеленчуци, цветя, труженици, кюфтета и РАЗСАДИ! Купища! Обиколихме всичко (за около 4-5 мин – толкова е голям пазарът тук) и дойде моментът, но не за апартаментът, а за избор на кого да гласуваме доверие, като никога не сме пазарували такова нещо в животите си! Дадохме вота си на двама чичковци, със скромно количество продукция, без лъскаво потредени маси и т.н. и на една леля, също със семпла сергийка. Дано да сме уцелили!

И сега сме горди собственици на бъдещи салати, пълнени чушки, кьополу… Демек: доматЕ, чушкЕ и патлиджааано.

След което дойде „по-веселата“ част от начинанието: да вземем да докараме парчето земя, което Емо разчисти, до фаза: градина!

Докато той въртеше лопатата, аз (понеже съм бастун) бях отговорник – колци! Имах задачата да им смъкна кожата! 😀 И докато ги привеждах в подходящ за забождане вид, изведнъж стигнах до две фундаментални за деня ми открития! Дръжте се!

  1. Чворовете са бивши клони! (никога, никога, никога не съм се замисляла какво всъщност е чворът. винаги съм го възприемала просто като чвор – няква форма на досадник. и толкоз)
  2. Днес е вторник, а не понеделник! (това не е особена изненада, защото аз никога, никога, никога не знам кой ден е… както много пъти съм казвала – линейното време не работи при мен. откритието дойде след дълго и подробно планиране на седмицата и точно бях натамънила всичко, и се сетих, че вчера ходихме до еконт, значи не може да е било неделя. съответно днес няма как да е пак понеделник… тежко е в календарът на Амрита…)

Веднага щом Емо се появи, бе надлежно осведомен за откритията ми, на които той отговори следното:
„Ето виждаш ли, Аморе, как трудът краси човека!“
аз: „По-красива ли съм станала?“
той: „Е то има и вътрешна красота освен външна…“ 😀

След което му показах почистените от кората колци и поисках да им направи експертен оглед. Той го извърши и каза „Идеални са! Не им се втелясвай толкова. И да не са добре изчистени, най-много някой от тях да се прихване.“
аз: „Еми екстра! Отдорлу ще берем домати, отгоре – малки бурканчета с акациев мед!“ (колците ни са от акациеви клони)

И така! Като истински селяни си бяхме днес: с разсад под мишници и лопата на рамо! Е, добре де – не съвсем истински, защото отново се хванахме да работим по двора между 14 и 17 часа. Както ВИ НА ГИ! Някой неща, човек никога не научава. Но пък хваща тен!

2 thoughts on “Новите селяни”

Comments are closed.