Не съм темерут и социопат. (както до съвсем скоро мислех)
Всъщност мога и да харесвам хората.
Истинската ми непоносимост е към техните виртуалните образи. На 98% от тях!
Тъжното е, че в тях се инвестират много повече усилия, старание и време, отколкото в реалните такива.
Аз си го обяснявам с факта, че виртуалният образ може да достигне до хиляди други такива. И да бъде видян и харесан… Има и много други причини, в които не ми се впуска в момента.
За целта разполагаме с цял арсенал инструменти за създаване на „най-добър, светъл и благороден“ такъв.
Не понасям това. Разбирам го, но продължава да ме отвращава.
А в специфични условия, тази ми непоносимост се активира особено мощно, шумно и бурно.
…като настоящите…
тъжно е…
наистина…