Току що сме омели една купа със салата с много червен лук:
Емо: „Ауу, как ще миришем на лук сега!“
аз: „Голям праз, че ще миришем на лук!“


В двора има няколко ябълкови дръвчета, които са се изринали от плод. Обмисляме, ако всичкият се запази и узрее, какво ще ги правим с остатъка, който не сме изнесли и продали с тирове:
Емо: „Ще направя ябълково вино за лична употреба и тесен кръг приятели!“
аз: „За тесен, самодивски кръг от приятели, Аморе!“
(разговорът се провежда в ден с гъбената история и съм под нейно влияние)


Някои растения в двора са нападнати от въшки, които са зорко охранявани от мравки. Емо търси натурално решение на проблема.
той: „Добре, мравките със сигурност имат естествен хищник! Трябва да разберем кой е той.“
аз: „Ми имат разбира се! Мравоядът!“


В наше село е ПЪЛНО с черничеви дървета. Осъществила съм първият дудобер за сезона, в размер на около 1,5 кг. Чудим се какво да ги правим. Емо дава идеи, аз ги отхвърлям с довода, че наличното в момента количество е малко за предложенията му.
той: „Оф, прави ги каквото щеш! Ти колко още мислиш, че ще набереш от дудите в двора?“ (за справка – дърветата са 2 и са много малки)
аз: „От тези в двора няма да има много, но от утре тръгваме с кофи из селото да берем! И ще ми направиш кобилица с вдлъбнатинки, за да си ги нося кофите без да ми се пързалят….“

Той се спука да се хили… 🙂