Пътуват към града. В купето е тихо. По едно време се обръща към него, подсмивайки се.
„Да? Има ли нещо?“
„Не, защо?„
„Защо се подхилкваш тогава?“
„Разказвам си истории на ум и ми стана смешно.„
„Я разкажи и на мен.“
„Не е напълно готова.“
„Мъти се още?“
„Не, избистря се.„
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева