Събудих се с мисъл!
Не е новина, знам.
Но мисълта беше пуснала нишка към нещо, което си джуркам из котленицата от отдавна и вчера разплисках малко и тук.
А именно – Баланса!
И докато вчера се балтавех с правите черти, днес ми хрумна нещо друго.
Работата не се свежда до черти и изравнявания.
Всичко опира до една точка.
Точката, в която всичко се синхронизира и се превръща в Едно Цяло.
Също като да редиш камъни един върху друг.
Да успееш да хармонизираш на пръв поглед напълно непасващи и невъзможни за закрепване обекти (идеи, концепции, мнения, характери… и т.н.) Без да се търси техния центъра, а човек сам да се превърне в него… да се слее…
Една единствена точка, в която всичко просто кликва. Пасва. Споява се. Единява се.
Тогава уравнението автоматично отпада, както и неодходимостта да се търси решение.
Баланс
Точка
.
