„Сложно е…“ гласи relationship статуса ми с Живота.
Не съм най-пламенният поддръжник на идеята за неговата сакралност… ще ме прощавате…
В крайна сметка той е 100%-товият причинител на Смърт, както и да го въртим и сучем.
Той е единственото условие, за да се прояви Тя. (хаха…забавнно казано 😀 )
Всички умираме от Живот.
И погледнато през тази призма, не се ли явява той чисто и просто инструмент за преминаване на следващо ниво…?
п.с. все пак не обожествяваме лопатата, нали..? или..?