Доста често си разсъждавам на тема „тъпота“ и колко дълбоки корени може да спусне тя? Също и как да бъде изтръгната и унищожена вовеки? Амин!
Което не ме поставя в групата на „умните“… Но нека за момент оставя това настрана.
Та Тъпотата! Многократно съм изказвала мнение (при това доста бурно и придружено с яркочервена лицева окраска), че тя следва да е наказуема, всеки, носещ нейни спори, мицели, зародиши или каквото там, да бъде кастриран, изолиран и по възможност – направо затриван от планетарната повърхност.. (в едно друго време бих могла да съм емблематична персона с мОстак..)
Да се върнем в наши дни.
Та, преоравам аз земята, пречиствам я от „плевели“ и „вредители“ в името на един по-възвишен живот, видиш ли, сея „мозък“ и „осъзнатост“, n-ти поредън път оцъклено задавам въпроса-отговор „Е как може между ушите си да има само една тел, държаща ги да не паднат!! Не може да е толкова ТЪП (тук слагаме произволно лице „Х“) и да не се сеща/вижда/разбира нещо толкова елементарно!!!“….
… и изведнъж….без гръм от небесата, през мозъчната ми кора, подобно метеор, в орбитата навлиза мисъл, която отеква по собствената ми тел и прошепва кротко и благо: „Ми, всъщност може.“ (и си прови балонче от дъвка – така си я представям)
…. аз (набирайки сили за нов вулканичен взрив от възмущение), миг преди лава и жупел да се разхвърчат във всички посоки, ОСЪЗНАВАМ, че е права!
Прибирам си магмата навътре, събирам си въглените и си казвам: „Мамка му, наистина е възможно!“
Защо ли? Ами защото всичко е елементарно, видно и разбираемо, когато си наясно с него. Когато го познаваш. Когато е подплатено с достатъчно обем от опит, проби, грешки и проверки от първо лице. Тогава е елементарно. Иначе – не е. Когато хастарът отвътре липсва, често грубата материя на живота, създава не особено приятно триене. И колкото повече чешеш раздразненото място, за да не сърби, толкова повече го разраняваш. И не, не опира до тъпота, а до незнание, неопитност и липса на достатъчно градивни елементи, за да построиш различен ъгъл, от който да надникнеш…
Но тъй като на мен също много пъти ми липсва такъв строителен материал, вероятността често да предизвиквам тектонични вълни с възмущението си, едва ли скоро ще спре… И в нито едно от горните няма нищо лошо.
п.с. и понеже котка по гръб рядко пада: да, има и такива, които са точно толкова Тъпи! това са тези, неползващи наличностите си по предназначение. Което също е тяхно право и също си има своята история (на заболяването). Тях бих могла да предложа да бъдат превърнати в козметични продукти, ама няма… 😀
В общи линии, всички сме прави, независимо колко извивки имаме. Винаги има една позиция, от която очертанията се изравняват.
(най-разпространена е легналата! (малко черен хумор за финал)
Хохо!