Наближава великден. А аз съм прочут „фен“ на всичкото празник. И се сетих, че имам един кратък и кротък пътеводител в тъмните и оплетени дебри на тези всенародни веселия. Всъщност, то пътеводител не е много коректно, защото нямам амбицията да пътеводя когото където и да било. Може би ще е по-скоро вариант за разпределяне на ролите в представлението, наречено „празник“. Нищо от долоописаното няма задължителен, категоричен и ултимативен характер.  Само и единствено споделяне на опит, наблюдения и малко смях, за да може след време да видя има ли аЖеба промяна в афиша на моя театър или радиото продължава да си пее все същия рефрен. Но, стига толкова локуми – започвам!

(сега се сетих, че мога да използвам наличния празник и смело да пиша „Рецепта“!)

И така: „Традиционна рецепта за празник“

Нужни продукти:

  • участници – 4 броя (може и повече или по-малко, но 4 е стандартната матрица)
  • празник – с какъвто разполагате в календара

Участниците и празникът се омесват заедно, може и да не е до хомогенна смес – както дойде, и се разпределят по следния начин:

Поне седмица преди Празника Участник Едно (У1) трескаво започва да прави списъци, менюта и други подготвителни дейности. На база тези списъци Участник Две (У2) бива изпращан многократно до различни или еднакви локации, самостоятелно или в комплект с У1, с цел материализиране на съставените списъци. Междувременно неизбежно някой списък бива оставен без надзор и съответно изгубен…

В деня преди празника У1 става рано сутринта. Започва трескаво изпращането на У2 повторно и потретно до споменатите горе локации. Което води след себе си до силно насищане на атмосферата с реплики с ВИСОКИ БУКВИ и мили обръщения между У1 и У2 със същите тези букви. Приемаме, че всички списъци са изпълнени (цялостно или частично) и идва заветният ден.

У1 става пръв, още преди слънцето да е отметнало топлото си одеало. Започнал е трескаво да претворя съдържането на списъците в пълнеж на всичката налична посуда. Цари творчески хаос, но всъщност всичко се движи добре, отиграно и по план. Малко по-късно се появява У2. Машината вече е задвижена и работи с пълна пара, а У2 се вкючва в нея с искането да бъде нахранен. Желанието му се удовлетворява от У1. У2 пита има ли необходимост от него. Обикновено бива изпратен отново за нещо до някоя от локациите от предните дни, към която се отправя с ВИСОКИ БУКВИ на уста! Връща се след разтегливо количество време, след което рязко и с едно движение…изчезва.. Обикновено, след дълго и упорито издирване, може да бъде открит в някой съсед или занимавайки с дейности със спорен смисъл.

Докато У2 е по локации и преди да изчезне от сцената, на нея се появява и Учасник 3 (У3). У3 се опитва да се включи в бумтящата машина на У1, но бива изхвърлен от центробежната сила. Прави още няколко опита, изцяло неуспешни. Изразява възмущението си със средно високи букви. Това води до неговото пренасочване да разнася посуда и амбалаж нагоре-надолу по стълби и етажи. След това бива натоварен и с „отговорната“ мисия да подреди масата. След като 10 мин по-късно това е свършено, отново се опитва да направи пробив, но отново удря на камък. Хваща се да чисти и междувременно навърта километраж във вертикална и хоризонтална посока. Заиграва се с вариантите за преминаване от едно ниво на друго: на бегом, бавно, през 1 стъпало, на 1 крак и т.н. Но скоро му омръзва.

Часовете напредват и У2 изниква от небитието с изявлението, че е гладен! У1 изобщо вече няма представа в коя реалност е, престилката му прилича на карта на златотърсач, изпъстрена с мостри на цялата му дейност, в кухнята е Кербала…, но У2 е гладен! Температурата рязко се повишава и то не само тази на котлоните! Комуникацията между У1 и У2 е с ГИГАТСКИ БУКВИ, съседите минават на бегом по улицата и се снишават на всяка удивителна и въпросителна. Кварталът кънти, тенджерите под налягане пищят, всичко клокочи, ври, кипи.., сипят се ориз, брашно, епитети, обръщения, обвинения….. У3 се опитва да се намеси и намали децибелите, но не след дълго бива въвлечен в играта.. Най-накрая някой не издържа и трясва произволна врата. Всички са…в приповдигнато настроение – никой не говори с никого. Още някой друг час прави пълен кръг и идва време всички да седнат на масата и да празнуват.

В този момент на сцената се появява и Участник Четири (У4). Носи алкохол – скъп и хубав, от който никой не пие от него, защото ще се пази за някой…. празник.. ъъъ.. повод.. ъъъ.. абе все тая! Пази се за ДРУГ ПЪТ! Всички се събират около масата. Вдигат се наздравици, ръсят се пожелания, хората се усмихват, У4 разказва вицове и забавни истории, всички се смеят. У4 хапва, пийва..и си тръгва. У2 започва да го нарича с тежки имена зад гърба му. У1 прави забележка на У2 по тоя повод. У2 се напряга ВИСОКО! У3 се опитва да го играе парламентьор, но понеже не е завършил успешно тоя курс, се дъни колосално. Всички крещят, ръсят се епитети, обръщения… У2 става и отива да си легне пред телевизора, сипейки жлъч и ненавист към всяка наночастица съществуваща материя. У1 едвам се държи на крака и отива да пуши и почти заспива прав с цигара в уста. У3 става и разчиства остатъците от празника. И се зарича това да е последното му участие в такъв. Никой не говори с никого.

Честит празник на всички!

п.с. всички прилики и разлики с действителни лица изобщо не са случайни… рецептата е изпитана вгодините многократно и е дава отлични резултати всеки път!

Cover photo by Daniel Jericó on Unsplash