Какво са книгите за теб?
Откъсване, бягство, полет…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка една би могла да ме замисли… Но всъщност, с прочитането на „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу неусетно подкарах живота си в много различна посока… От позицията на времето си давам сметка колко е скопена, но преди около 11 години си свърши работата.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
О, да! Храна за тялото и душата! Обичам да ям и всяка храна ми е подходяща!
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Предпочитам да ям, докато чета. Какво пия не ми е толкова важно…
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Всъщност обичам да си водя записки (с молив), да си подчертавам… Като общуване, диалог с книгата ми е. Ако ме накара да си драскам разни неща, значи ме е провокирала..ръчнала ме е.. А това е хубаво.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не бих прегънала страница. Все едно да я счупя. Отбелязвам с каквото имам под ръка: разделител, картонен етикет от дреха, билет – нямам претенции.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Демоде съм. Категорично хартиено издание! Склонна съм да чакам с години да преиздадат нещо и да отказвам да го чета в електронен вариант. Такъв беше случаят с „Хиперион“ и „Ендимион“ на Дан Симънс. Но взеха, че ги преиздадоха!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да я довърша. Ама сега, ако не става, не се насилвам.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога. Но преди това съм се измъчила достатъчно, за да нямам скрупули. 😀 Такъв е случаят с „Мистерии“ на Кнут Хамсун. В този момент тази книга е отвъд силите ми. Но често се случва след години да се завърна към нещо, което съм отхвърлила и да го изчета на един дъх. Така стана с „Quo Vadis“ на Хенрик Сенкевич – няколко пъти я започвах и зарязвах и в един момент просто ме повика.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Може. Даже ми е много полезно всеки път, когато нещо предизвика дразнение и бушуване в мен. Това значи, че съм пипнала лична струна, на която е добре да се вслушам в гласа. Винаги си заслужава. Все пак всичко около нас ни отразява.
Какво четеш в момента?
„Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкол Естес.
Коя е последната книга, която си купи?
„Стихотворения, от които ти се живее“ и „Единайсетте сестри на юли“ и двете на Албена Тодорова. Първата ми поезия в живота. Грабнаха ме! ❤️️
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една. Много се разпилявам иначе.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Мога да чета навсякъде.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Важно е да ми е интересно. Другото няма значение.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Избягвам да препоръчвам. Изборите на книги и изобщо са безкрайно субективно занимание и въпрос на личен вкус.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Уви, не притежавам особено много книги. В момента дори и библиотека нямам и стоят в кашони. Но иначе май основно в три категории: ужасно, завинаги любими; доста интересни и такива, които стават или не съм прочела още. 🙂
Отговорите на тези въпроси са вдъхновени от едно интервю с Калина Линкова за сайта azcheta.com. Никой не ми ги е задавал лично, просто ми харесаха и си заформих измислен диалог с тях. 🙂
А тази много приятна на мен жена – Калина, наскоро издаде първата си стихосбирка – „Познах те по сянката„, с която възнамерявам скоро да се сдобия.
