Хапват ориз за вечеря и си говорят за приятелката на Флоки – Скръц, която вече официално е зачислена към домакинството им. Още е леко неориентирана, несигурна, малко подозрителна дори, но са я оставили да следва собственото си темпо и не я притискат. Той коментира ситуацията с:
„Скръц е снаха на къща.“
„Какво значи това?„
„Еми като зет на къща, ама снаха.“
„?!? За пръв път го чувам това! Знам „заврян зет“, но зет на къща нищо не ми говори..„
„То е същото.“
„Много безинтересен израз, сигурно затова не съм го чувала. Виж, в „заврян зет“ има мистика, възникват въпроси: къде е заврян?, кой го е заврял там?, насилствено ли е било и с негово съгласие…? Има динамика! А зет на къща е като… емблема на кола. Пълна скука!„
… продължават с яденето. В един момент я пита:
„Искаш ли още ориз?“
„Оххххх…той и този ориз е като зет на къща или емблема на кола… Ми не стана баш-баш… Като се започне от пълния ми амок, с който го стартирах… Обаче мисля, че доматите нещо го попрецакаха… Абе всъщност, основният му проблем е, че го изпуснах – трябваше да го махна от котлона 2-3 минути по-рано, ча стана еееееееднаа идея пресготвен… Ама нали….
„Попитах те дали искаш още ориз!!!„
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева