Прибираме се с колата от града. Емо си гледа и внимава за пътя. Аз блея разсеяно навън, но в кухината ми кипи бурна дейност. Слънцето грее, птичките пеят, лежерно и спокойно се плъзгаме измежду дупките на асфалта…

В един момент рязко и неочаквано разцепвам тишината и гордо снасям насред отломките ѝ плодът на моите мозъчни гимнастики:
„Аморе, според теб може ли да се каже за някой, който е тесногръд, че е малобюстест?“

Бурен шилеж в купето…