Прибират се с колата от града. Той си гледа и внимава за пътя. Тя блее разсеяно навън, но в кухината ѝ кипи бурна дейност. Слънцето грее, птичките пеят, лежерно и спокойно се плъзгат измежду дупките на асфалта…

В един момент рязко и неочаквано разцепва тишината и гордо снася насред отломките ѝ плодът на мозъчните си гимнастики:
„Аморе, според теб може ли да се каже за някой, който е тесногръд, че е малобюстест?„