Покрай книгата, която чета, си спомних как като дете в някакъв момент от нощта виках баба да дойде да легне при мен. Това се повтаряше много често, но не знам колко дълго е продължило, защото децата нямат концепция за време. По-интересното е, че нямам идея защо съм го правила?
Кошмари не съм сънувала (изобщо за целия си живот на активен сънуващ имам 4-5 кошмара и нито един от тях не е в детските ми години), не помня някога да съм имала страх от тъмното… но въпреки това е имало нещо, което ме е карало да я вдигам по нощите…
Какво ли съм виждала?
…или какво ли ме е гледало…?