Реших да засадя цветя.
В кошчето за отпадъци.
Люспите от лук разцъфват в пурпурни, майски рози. Кофичката от кисело мляко звъни с приятно млечен глас. Яйчените черупки нахлузват стари пантофи и хукват за четирилистни детелини между редовете на вчерашните новини. Картофените обелки танцуват валс със старата ти снимка. Два найлонови плика разперват криле, догонват ятото и отлитат на юг, за да отгледат ново поколение. Фасовете спорят разпалено и смущават тихото съзерцание на счупеното огледало…
Имам зимна градина до леглото си.
В кошчето за боклук.
Където живее вечната есен и историите са с изтекъл срок на годност…
из „Златната нишка„ от Амрита Георгиева
03.11.2011г.