Онзи ден разбрах защо една от костите на подбедрицата се казва Голям пищял.
Осъзнаването се случи посредством солидна букова цепеница, която падна от височина приблизително моя ръст (а аз хич не съм от късите) и акостира с мощен удар във въпросната кост.
Наистина е Пищял.
И наистина е Голям такъв!
Този сблъсък между две дървета (цепеницата и аз) не произведе писък, въпреки че на атакуваното дърво много му се искаше да издаде такъв. Но беше заето да преговаря с болката.
Този малък инцидент по никакъв начин не можа да ме спре настървено да прехвърля 4 кубика дърва за огрев!