Стоя гола пред
прямотата си.
Безпощадно огледало,
от което нищо не мого да крия задълго –
рано или късно разсъблича образа ми на слоеве
до самата им първична пулсация.
И колкото и да се въртя, мръщя и кривя,
трудно ми е да не призная очевидното:
животът ми всъщност е хубав.
Фотография: Снежана Онова
п.с. следващата стъпка би била да призная, че всъщност и животът е хубав.
но това ще е в някои от следващите сезони…
не става всичко наведнъж – има опасност от задавяне.