„Пръстите ми се държаха прилично тази нощ!“
Разбира се, че зад тази реплика има предистория. Дълга и със съмнителна калорийна стойност.
Ще я оставим за друг път.
Но отдруга страна, всички други пъти са сега, така че…
Нека просто я разкажем и толкова.
Преди 2 вечери се събуди по някое време и установи, че пръстите на краката й стоят сплетени (палецът и показалецът, за да сме прецизни. тя държи на корекността). Това откритие я втрещи (да, лесно се впечатлява от неща, на които никой не обръща внимание). След светкавичен анализ на ситуацията отсече, че поведението на пръстите й е възмутително и може да доведе до неприятни последици. Като изкривявания и т.н. Опита се да определи дали това е новост в живота й или не, но не успя. Реши да изостави археологическите разкопки из паметта си и премина към действия.
Разплете ги.
Те моментално се преплетоха отново.
Пак ги разплете.
Те пак се сплетоха.
Това я напрегна и в пещите й припламнаха едри искри (пещите й са изработени от лесно запалими материали, та не е трудно да ги провокираш…)!
Оттук насетне цялата нощ протече в систематично разплитане, мъмрене, покачване на градусите и размирно поведение на пръстите в мига, в който съзнанието й отправяше взор към съновната реалност (често се случва нощите й да са изпълнени със занимания от подобен вид. което обяснява объркаността в дните й).
Нощта плавно избеля и новият ден застъпи на смяна. Крайно изтощена от тежестта на торбичките под очите си, заспа. Когато 2 часа по-късно стана, денят я погълна лакомо и само отвреме навреме й отпускаше юздите, колкото да провери разположението на пръстите си и с ужас да открие, че те отново и отново се сплитат в поза „fingers crossed“ (това е на английски за чуждоезичната аудитория, която в едно бъдеще-изумително ще открие този блог, ще научи български, ще си направи смути и ще седне да чете ли чете… човек е хубаво да е с перспективно мислене в някои от животите си)
Превъртаме лентата на безумието до момента на лягане за сън. В този блестящ в тъмното миг, тя се сеща за пръстовия казус, светва лампата и без да дава никакви обяснения, моли приятно настанилият се, завит и унасящ се в дрямка нейн спътник в живота и лудостта, да отметне одеалото. След известно ритане на клетата завивка, краката му стърчат навън с леко настръхнал косъм, котаракът е съборен на земята, а тя уточнява, че всъщност нейните крака е нужно да са отвити, за да му покаже нещо. Още малко суетене и търсеният ефект е постигнат!
С отривисто движение изпъва крак във въздуха и казва:
„ВИЖ МИ ПРЪСТИТЕ!„
Вижда ги.
Изглеждат нормално, на мястото си, в пълен състав…
На въпросителния му поглед, разказва историята от по-горе. Междувременно си спомня, че е забравила (често й се случва) как преди около 18 години, тогавашното й гадже често е разплитало пръстите на краката й с обяснението, че така им е лошо. Това съвсем я хвърля в ужас, защото излиза че казусът е с дълбоки, направо праисторически (според личните й разбирания за време) корени.
Партньорът й в безумието се тресе от смях, котаракът е недоволен, защото иска да спи, тя напълно разбира и двамата, но се съгласяват, че въпросът не е за подценяване (котаракът също, стига това да донесе сън в живота му). След още шум, приказки, хилежи, лампата бива загасена, котаракът се завръща, всички се завиват и сгушват един в друг и заспиват.
С изключение на внезапните проверки, които прави на неритмични интервали, нощта протича нормално. (по местните стандарти)
И след цялото това интро с разтегнат ластик на кръста, достигаме до репликата от самото начало на историята:
„Пръстите ми се държаха прилично тази нощ!„
Репликата е изстреляна по-бързо от картечен откос още с отварянето на очите й сутринта.
„Но са под наблюдение!!!„
„То и ти е добре да си под наблюдение…“
„Защо, епикризата ми ли го изисква?„
С което историята приключва тук.
Така е. Колко пъти се е случвало да очакваме нещо „УАУ“!, а да получим само „у“…
Извинения и към чужденците, препотили се с изучаване на български. На този адрес пълнежът е все такъв… Съветвам ви да помолите чичко Гугъл за по-питателно предложение.
Защото в нейния живот няма нищо сензационно.
Което, на общия фон, само по себе си е сензационно.
И точно затова може да се забавлява толкова много с необикновената обикновеност на дните и нощите си…
из „Изкуството да живееш с другия и да запазиш разсъдъка си“ от Амрита Георгиева