Когато миналата година пуснаха трейлъра на „Dune: Part One“, точно бях започнала да чета поредица. Казах си, че докато не изчета и шестте книги, няма да гледам филма.
Книгите прочетох отдавна, а до филма стигнах година по-късно.
… не знам откъде да започна…
дори не знам дали да започвам…
Но отвътре ме ръчка, затова ще напиша няколко думи по темата, изцяло през моята си призма.
За мен беше истинско изумление да видя как нещо толкова мащабно, с такъв размах, дълбочина, многоаспектност, нещо така многослойно и обширно, каквато е поредица на Франк Хърбърт, е било така разпарчетосано и превърнато в разхвърляни късове без никаква спойка помежду си, без никакъв обединяващ контекст…
Изумително е как ключови за историята и разбирането на цялостния смисъл елементи характеристики на героите просто… липсваха… Толкова подчертано са пропуснати, че оставят усещането за съвсем съзнателно търсен ефект…
И цялата тази сюжетна дрипа „изнесена“ от напълно пресъхнала актьорска игра, лишена от каквито и да било искра и живот… Всички персонажи изглеждаха апатични, болнави, обезличени, пепеляви, плоски, механични, жалки…
Сякаш актьорите са били държани с дни гладни и жадни сред наженените до смърт пясъци на някоя пустиня и след това са ги заставили, напълно против волята им, да се въплътят в иначе така пълнокръвните, пулсиращи, горящи, богати и дълбоки герои на Хъбърт…
… признавам си, тази екранизация ми остави скърцащ вкус на пясък…
дори не ме разочарова и ядоса толкова, колкото ми стана тъжно…
защото за мен този филм е гавра… долнопробна при това…
дори не бих използвала „филм“ за него. това е някаква статистическа извадка… сводка…, но не и филм… или мострен каталог на типажи герои, но за да видиш пълното описание и история на всеки, трябва да си платиш премиум абонамент. иначе получаваш просто едно лице, някои дори имената не са счели за нужно да им споменат и толкоз…
Предлагам на жанр да отбележат „пълна трагедия“…
…тази екранизация не можа да ме грабне на нито едно ниво: нито на ниво сюжет, нито като актьорска игра, нито като спец ефекти, нито екшън сцени, нито като мащаб, нито като костюми, дори и като музика… О! пропуснах да отбележа, че без никакъв свян един от ключовите персонажи от мъж магически се е превърнал в жена?!?!… ах, този политически КУРектен Холивуд…
Там просто нямаше нищо от света на Дюн…
В главата ми упорито от събота вечерта кръжи въпросът:
„Защо е създаден?“
Защото е наивност да мислим, че филми се снимат просто така – заради любовта към самото изкуство… нищо не излиза случайно по кината, и не – не е заради парите…
Още по-упорито един глас в мен повтаря:
„За да посади усещането, че в тази история няма нищо важно…„