Морето изхвърля дантелите си скъсани
с мощен тласък ги абортира далеч навътре в брега
отегля се бързо и къса нишката помежду им.
Окаяните дрипи
лежат удавени в мърлявата пяна
протягат накъсаните си мисли към бушуващите талази,
но умират, потъвайки в сухите пясъци…
…и във всичко това се съдържам аз…
из „Златната нишка„ от Амрита Георгиева