По време на пълниците имах удоволствието да изкарам ускорен обучителен курс в дисциплина „Цепене на дърва“, проведен ми от двама мастъри в областта, а именно Емо и наш близък приятел. Защото, когато живееш на село, е полезно да имаш поне базови познания за туй-онуй. Пък и не се знае дали зомбитата няма да ги активират скоро и да се наложи да въртим секирите…
Обучението беше… епично!
Завършването ми – още повече!
Двамата ми Учители проявиха търпение като на тибетски монаси, приеха хладнокръвно всичко, което сътворих, насърчаваха ме и поощряваха през цялото време! Благодаря ви за дзена, даото и непукизма към безграничните ми (не)способности! Цунам ви! 💚 Вие сте завършени Буди!
Това по-долу е снимка на дипломната ми работа…
Само човек цепил дърва поне веднъж в живота си, може да оцени дълбочина ѝ!
За тези, които не са припарвали до брадва и не знаят от коя страна се държи, поемете към най-близкия изход на вашето населено място и оттам към най-близкият вход на някое наше село. Гарантирано ще се намери поле за изява. Подарете движение на кръвния си поток, йекшън за вас и околните и заживейте на ръба на манарата* за миг поне!
Напастет! И нека дървесата бъдат с нас!
