Във всички по-важни обществени групи и сили, които оказват въздействие съобразно целите си, ще откриете скрит, но много важен стремеж към постигане и поддържане на мощ, произтичаща от специфичното използване на думите. По един и същ начин го правят както знахарят, така и жрецът, и бюрократът. Управляваните маси задължително се възпитават да приемат думите-заклинания като действителност и да смесват символизираната система с реалния свят. При поддържането на такава структура на силово въздействие някои символи се държат извън обсега на общоприетото разбиране за нещата. Такива са например обозначенията, ползвани за икономическо манипулиране на онези, които дефинират местното тълкуване на здравия разум и уравновесеността. Секретният характер на символа води до създаването и развитието на фрагментарни подезикови форми, всяка от които е сигнал, че нейните потребители трупат мощ от определен вид. Вниквайки по този начин в процеса на набиране на сили, нашите имперски органи за безопасност следва винаги да бъдат нащрек във връзка със създаването на подезикови форми.“
из „Децата на Дюн“ – Франк Хърбърт