Пускаше листата от лайка вътре, очаквайки да изпишат името на любимия. Новия. На огнището къкреха отвари от живовляк и страстниче. Първата пиеше, с втората обливаше сърцето и слабините си. С кръгови движения по посока на електронния часовник, подарък от Кръстницата.
Ако човек си направеше труда да я разреже и погледне вътре в нея… семпла изработка. Не са били много щедри като са я правили. Доста скромно изпълнение. Но, признавам, извънредно царствено.
Прекарваше следобедните часове в подреждане на изкуствени кичури коса според схеми за оригами. Най-добре бе овладяла „Блатна чапла”. Сега работеше върху „Изгрев над вишнева градина”, но срещаше известни трудности. Определено се увличаше по Изтока. Закусваше „Патица по пекински”, правеше си маска с оризов оцет и сос от стриди. Под дюшека имаше опашка от японска пъстърва, защото твърдеше, че подобрява структурата на сънищата.
В най-горното чекмедже на тоалетката, ефирно поклащащи се във формалин, държеше езиците на любимите си любовници. Така щом изпаднеше в депресия, можеше да ги провре в ухото си и те започваха да ѝ шептят мръсни вицове и сърдечни признания. В този ред на мисли, сърцата приготвяше с козе масло и поливаше с бургундско вино. Чуваше как тупкат в различен ритъм, докато спеше като девица.
Винаги сънуваше един единствен сън: как получава любовно писмо със следния текст:
„Моя, малка Жозефина, оглозгвайки последното кокалче от теб, изведнъж се сетих, че ти ужасно много ще ми липсваш. Но не се разплаках.„
Човекоядеца
из „Златната нишка„ от Амрита Георгиева
08.02.2011 г.